15.05.2015 г., 7:47  

Кирил и Методий

1.6K 1 11

На този ден привеждаме глави,

пред двама братя българи велики,

с бяла обич вием от цветя венци,

в очите ни сбъднато небе блести.

Красиво щастие камбанено звъни,

вълшебна вяра към бъднините лети,

усмихнат вятър в знамената танцува,

България с благодарност празнува.

Покланя се на братята спасители,

на своите святи и мъдри учители,

непобедима гордост лицата краси,

пеят в простора волнокрили мечти.

Те, Кирил и Методий, наша слава,

дариха ни най-дивен, свиден дар,

от писмената тяхни меч направи,

и стана Борис-Първи непобедим цар.

Сплоти се дружно младата държава,

заякна крепко българската мощ,

и възвиси се гордо и възкръсна,

от непрогледната си, тъжна нощ.

От този ден до днес – навеки,

през бури зли и облачни пътеки,

чрез писмената слънчеви тя върви,

към свойте дръзки светли бъднини.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Евелина, много ме зарадва

    Но стихотворението "Моето щастие" има
    още един куплет, цитирам последния куплет:

    "Съдбата ми — кранта, се спъва навред.
    Към зло, към добро ли, все кара напред!
    Аз своята участ, добра или зла,
    ще срещна усмихнат с „добре си дошла“.
  • И Бърнс...!!!
    Моето щастие
    Доволен съм с малко и с малко богат,
    и грижи смутят ли покоя ми, брат,
    със чашка и с песен — за първи ли път? —
    ги пращам, по дявола нека вървят!
    Понякога стискам от мъка пестник,
    но бой е живота, а ти си войник!
    Безгрижният нрав е богатство за мен:
    пред никой не скланям глава унизен.
    Гнетят ме нещастия, скърби и страх!
    Но вечер с другари — лекувам и тях!
    Когато сме стигнали читави, брат,
    защо да си спомняме злото назад?
    Робърт Бърнс
  • Благодаря, Евелина!
    Благодаря, Мисана!
    Благодаря, Васе!
    Благодаря, Стойне!
    Благодаря, Маги!
    Благодаря, Ренета!
    Благодаря, Ваня!
    Много се радвам, че прочетохте
    и коментирахте стиха ми!
    Пожелавам ви нови творчески
    успехи, много радост, любов и
    щастливо сбъднати мечти!
  • Георгиева, отново демонстрираш храбростта на безнаказаната простотия, която безпричнно ранява, но това не е никакво геройство, това го може всеки (стига само да поиска), геройство е, ако успееш да се пребориш със себе си и осъзнаеш, че това, което правиш е грозно и недостойно и престанеш да го правиш. Компетентните и умните хора знаят, че при поезията, така както е и при историята, правилния прочит, правилната и обективна оценка се прави не от съвременниците им, а от тези, които идват след тях. Образованите и интелигентните хора са наясно, че плурализмът не е клише, а доказателство за образованост и интелигентност, те не си въобразяват, че само те знаят, какво е поезия и какво не е, те не пишат подигравателни неаргументирани "градивни" коментари под стихове, които дори не са чели, защото са наясно, че само времето може да покаже и докаже кой кой е. Не искам да бъда разбрана погрешно, отново ще повторя това, което безброй пъти съм казвала, аз не отричам модерната поезия, аз не съм против съществуването на елитарна поезия, винаги е имало, има и винаги ще има модерни течения в поезията, но това не означава, че само те са поезия, а всичко останало не е поезия.
  • Тъмни ветрове? Виждаш вятъра цветно?
    Уникална, гениална и всичко там каквото се сетиш ..ална.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...