7 may 2008, 16:46

*Кисели сълзи* 

  Poesía
637 0 9
 

Мигът един е.

Няма спиране

и няма връщане.

Той тлее в нас,

а ние в него -

погалва ни през тягостните дни,

отпускаме се уморени в скута му

загиваме под киселите му сълзи...

Мечтаем с него,

в него

и за него,

но няма как да се повтори той,

изтича време неопределено,

искрица негова - сърцето в бой...

Вземам го, обсада му устройвам,

запалвам пламъци и дъжд вали

във врата ми тупащи снаряди,

от пулса блъскани следи...

Мигът неповторим е.

На себе си той няма равен -

гали с кадифена ръкавица,

на танца предано отдаден,

елегантно в огън е облечен,

от уникални смесици изсечен...

Реже с остър скалпел -

кълца и кърви...

Аз изисквам го -

а той в краката ми върви...

07.05.2008

Сливен

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??