May 7, 2008, 4:46 PM

*Кисели сълзи*

  Poetry
1K 0 9
 

Мигът един е.

Няма спиране

и няма връщане.

Той тлее в нас,

а ние в него -

погалва ни през тягостните дни,

отпускаме се уморени в скута му

загиваме под киселите му сълзи...

Мечтаем с него,

в него

и за него,

но няма как да се повтори той,

изтича време неопределено,

искрица негова - сърцето в бой...

Вземам го, обсада му устройвам,

запалвам пламъци и дъжд вали

във врата ми тупащи снаряди,

от пулса блъскани следи...

Мигът неповторим е.

На себе си той няма равен -

гали с кадифена ръкавица,

на танца предано отдаден,

елегантно в огън е облечен,

от уникални смесици изсечен...

Реже с остър скалпел -

кълца и кърви...

Аз изисквам го -

а той в краката ми върви...

07.05.2008

Сливен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...