7 мая 2008 г., 16:46

*Кисели сълзи*

1K 0 9
 

Мигът един е.

Няма спиране

и няма връщане.

Той тлее в нас,

а ние в него -

погалва ни през тягостните дни,

отпускаме се уморени в скута му

загиваме под киселите му сълзи...

Мечтаем с него,

в него

и за него,

но няма как да се повтори той,

изтича време неопределено,

искрица негова - сърцето в бой...

Вземам го, обсада му устройвам,

запалвам пламъци и дъжд вали

във врата ми тупащи снаряди,

от пулса блъскани следи...

Мигът неповторим е.

На себе си той няма равен -

гали с кадифена ръкавица,

на танца предано отдаден,

елегантно в огън е облечен,

от уникални смесици изсечен...

Реже с остър скалпел -

кълца и кърви...

Аз изисквам го -

а той в краката ми върви...

07.05.2008

Сливен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...