*Кисели сълзи*
Мигът един е.
Няма спиране
и няма връщане.
Той тлее в нас,
а ние в него -
погалва ни през тягостните дни,
отпускаме се уморени в скута му
загиваме под киселите му сълзи...
Мечтаем с него,
в него
и за него,
но няма как да се повтори той,
изтича време неопределено,
искрица негова - сърцето в бой...
Вземам го, обсада му устройвам,
запалвам пламъци и дъжд вали
във врата ми тупащи снаряди,
от пулса блъскани следи...
Мигът неповторим е.
На себе си той няма равен -
гали с кадифена ръкавица,
на танца предано отдаден,
елегантно в огън е облечен,
от уникални смесици изсечен...
Реже с остър скалпел -
кълца и кърви...
Аз изисквам го -
а той в краката ми върви...
07.05.2008
Сливен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мир Всички права запазени
