Кислород
Аз си зная с кого всяка вечер се скитам,
колко летни луни наизуст преброявам.
Колко риби накарах без криле да политнат
и защо враговете ми все посиняват,
щом усетят морето - закачливо и плитко -
как им пълни обувките с пясък и люспи!
От отдавна не зная и за време не питам
и с чадъри си плавам из локвите мръсни.
А пък ти си за тях хайманата, пирата.
Но обичаш вълните, сякаш стихове пишеш.
Затова пропусни всички други нататък,
досами небосвода вместо нас да подишат
от нахалния въздух с миризмата на пясък
и да видят ята от танцуващи риби.
Колко още е нужно, за да стане по-ясно,
че луната не струва и едната им риза,
а обувките всъщност са мидени къщи
и из локвите плава се само с чадъри
и когато вали - те остават си същите,
и морето по принцип съвсем няма дъно?!
Аз си зная с кого от отдавна се скитам,
на чии рамене всяка вечер заспивам.
И сънят ми е кръгъл като лунната пита.
Затова имам смелост да знам, че съм жива!
28.04.2009 г.
Дарина Дечева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дарина Дечева Todos los derechos reservados
