китайка
С тез подпухнали очи май приличам на китайка,
чудя се, да питам ли кой е гонил мойта майка?
Гонил я е, то се знай, но дали не я е стигнал?
Стигнал я е, предполагам, но дали не е намигнал?
Е, намигнал или не, то в това не е проблема,
но дали не е играл с майчицата заблудена?
Поиграли или не, кой ли го интересува,
ала мина месец-два, а коремът се поддува.
Майчицата наедря и дори не се прикрива,
то какво ли да направи - шило в торба не се скрива.
Ще си носи тя греха, щом нагазила е в лука,
но китаец или не е баща ми - не ми пука.
Важно е, че имам мама и ме мисли всеки ден,
търси билки и илачи и се моли все за мен.
Майчицата мила моя уважавам, обожавам
и дори не си помислям в нещо да я обвинявам.
Искам да ви поясня - не ми липсва уважение.
Мама няма да виня в някакво грехопадение.
Само губя настроение, щом се видя в огледало,
искам все да съм покрита през главата с одеало.
Но нали си знаем всички, отоците по лицето,
следствие са на застоя в бъбреците и сърцето.
С тез симптоми по лицето, дето плашат мойта майка
чак цвета съм си сменила - жълта съм като китайка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
