Jun 16, 2007, 1:26 PM

китайка 

  Poetry
587 0 5
 

С тез подпухнали очи май приличам на китайка,

чудя се, да питам ли кой е гонил мойта майка?

Гонил я е, то се знай, но дали не я е стигнал?

Стигнал я е, предполагам, но дали не е намигнал?

Е, намигнал или не, то в това не е проблема,

но дали не е играл с майчицата заблудена?

Поиграли или не, кой ли го интересува,

ала  мина месец-два, а коремът се поддува.

Майчицата наедря и дори не се прикрива,

то какво ли да направи - шило в торба не се скрива.

Ще си носи тя греха, щом нагазила е в лука,

но китаец или не е баща ми - не ми пука.

Важно е, че имам мама и ме мисли всеки ден,

търси билки и илачи и се моли все за мен.

Майчицата мила моя уважавам, обожавам

и дори не си помислям в нещо да я обвинявам.

Искам да ви поясня - не ми липсва уважение.

Мама няма да виня в някакво грехопадение.

Само губя настроение, щом се видя в огледало,

искам все да съм покрита през главата с одеало.

Но нали си знаем всички, отоците по лицето,

следствие са на застоя в  бъбреците и сърцето.

С тез симптоми по лицето, дето плашат мойта майка

чак цвета съм си сменила - жълта съм като китайка.

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??