Китара
КИТАРА
Потайна в ъгъла застанах,
китара е душата ми сега.
Докосвай мойте струни, ала нежно,
че свикнах аз да съм сама.
Докосвай ме да плача с песен,
че колко болка в себе си стаих.
И сякаш всяко лято беше есен,
и от други звуците си скрих.
Стопли ме в сигурна прегръдка
и ще видиш на китарата сълза.
Като последна струна затрептяла,
като струната на моята душа.
Елица Наумова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Наумова Todos los derechos reservados
