26.11.2009 г., 16:35 ч.

Китара 

  Поезия » Друга
749 0 3

 

 

 

КИТАРА

 

Потайна в ъгъла застанах,

китара е душата ми сега.

Докосвай мойте струни, ала нежно,

че свикнах аз да съм сама.

 

Докосвай ме да плача с песен,

че колко болка в себе си стаих.

И сякаш всяко лято беше есен,

и от други звуците си скрих.

 

Стопли ме в сигурна прегръдка

и ще видиш на китарата сълза.

Като последна струна затрептяла,

като струната на моята душа.

 

 

                                                                                                                      Елица Наумова

© Елица Наумова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??