2 mar 2011, 20:34

Китара със струни от тръни

  Poesía
924 0 1

Аз бях китара,
за тебе създадена.
Със струни, опънати
до краен предел.

А ти ме докосваше,
запявахме с вятъра
един нов, непознат,
вълшебен рефрен.

Сега съм китара
със струни от тръни.
След теб с нея
други ще свирят.

Но от техните пръсти
алена кръв ще извира.
Неспособни душата да стигнат,
ще спрат... и ще си идат.

Само една ръка
душата-китара желае.
Само тя  може
да премахне тръните.

И пак ще засвирят
новата-стара мелодия,
моите струни,
от тебе докоснати.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежина Айдарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Сега съм китара,
    но със струни от тръни.
    След теб други ще свирят,
    но от техните пръсти
    алена кръв ще извира."
    Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...