Китара със струни от тръни
Аз бях китара,
за тебе създадена.
Със струни, опънати
до краен предел.
А ти ме докосваше,
запявахме с вятъра
един нов, непознат,
вълшебен рефрен.
Сега съм китара
със струни от тръни.
След теб с нея
други ще свирят.
Но от техните пръсти
алена кръв ще извира.
Неспособни душата да стигнат,
ще спрат... и ще си идат.
Само една ръка
душата-китара желае.
Само тя може
да премахне тръните.
И пак ще засвирят
новата-стара мелодия,
моите струни,
от тебе докоснати.
© Снежина Айдарова All rights reserved.
