18 abr 2009, 20:56

Клада

  Poesía » Otra
647 0 3

                                Клада

 

 

                                Всред Кладата на Любовта мълчим от снощи, 
                                но чувам мислите ти... с тебе спорят.

                                Ти питаш ме дали обичам те все още?
                                Аз... Няма съм... Не мога да ти отговоря...

                                Очите ти ме гледат със тревога...
                                И Те усещат... Краят наближава...
                                Аз взех и дадох! Повече не мога!
                                Раздяла тъжна - просто... като на раздяла...

                                И лумва Кладата! Това е краят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...