18 abr 2009, 20:56

Клада

  Poesía » Otra
652 0 3

                                Клада

 

 

                                Всред Кладата на Любовта мълчим от снощи, 
                                но чувам мислите ти... с тебе спорят.

                                Ти питаш ме дали обичам те все още?
                                Аз... Няма съм... Не мога да ти отговоря...

                                Очите ти ме гледат със тревога...
                                И Те усещат... Краят наближава...
                                Аз взех и дадох! Повече не мога!
                                Раздяла тъжна - просто... като на раздяла...

                                И лумва Кладата! Това е краят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...