18 апр. 2009 г., 20:56

Клада

650 0 3

                                Клада

 

 

                                Всред Кладата на Любовта мълчим от снощи, 
                                но чувам мислите ти... с тебе спорят.

                                Ти питаш ме дали обичам те все още?
                                Аз... Няма съм... Не мога да ти отговоря...

                                Очите ти ме гледат със тревога...
                                И Те усещат... Краят наближава...
                                Аз взех и дадох! Повече не мога!
                                Раздяла тъжна - просто... като на раздяла...

                                И лумва Кладата! Това е краят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...