9 dic 2021, 21:05

Клада

  Poesía
1.8K 1 10

Зайди, зайди ясно слънце

зайди помрачи се..

 

С викове и рев до Бога,

с неистови молби, сълзи

за пет минути изгоряха в клада

четиридесет и пет души.

О, Господи, Аллах и Вси Светии

посрещнахте ли ги сега,

дойдоха те със бели кърпи

със бял пишкир са във ръка.

Със огъня в мъртвешка схватка,

във Кресненското дефиле

изгоряха като факли

и ни будят съвестта!

Прокоба ли тежи

над тебе, Майко,

за пречистване ли молиш Ти

в духовен резонанс да бъдем с Тебе, Майко,

или да кажем заедно Амин.

Зайди, зайди ясно слънце

зайди помрачи се...

както светиш, тъй изгаряш

ничком да се молим, да сме по- добри...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Друмева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лидия, благодаря много за подкрепата! Всички сме деца на Майката- Природа и достатъчно ли ценим творенията ѝ? Може да е утопия, но все си мисля, че можем ние, хората да се променим към Човечност и съпричастие..Благодаря ти за Новогодишния подарък, който ми направи с посещението си на моя страничка! Трогна ме истински! Нека предстоящите дни от тази година бъдат по- спокойни и с радост да очакваме всеки следващ миг от тях! Благодаря ти с прегръдка, Лидия!
  • Поздравления за вълнуващо изразената позиция!
  • Благодаря много, Сенилга! Бог с Вами!
  • Такое прекрасное место - ущелье Кресна и столько горя...
    Это очень сложно сопереживать беде, создавая созвучие гармонии, но в этом и есть труд души. Я почувствовала Вашу душу, Румяна через эту её работу.
  • Стойчо, Младене, благодаря ви! За мен са чест, коментарите ви! Благодаря!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...