Dec 9, 2021, 9:05 PM

Клада

  Poetry
1.8K 1 10

Зайди, зайди ясно слънце

зайди помрачи се..

 

С викове и рев до Бога,

с неистови молби, сълзи

за пет минути изгоряха в клада

четиридесет и пет души.

О, Господи, Аллах и Вси Светии

посрещнахте ли ги сега,

дойдоха те със бели кърпи

със бял пишкир са във ръка.

Със огъня в мъртвешка схватка,

във Кресненското дефиле

изгоряха като факли

и ни будят съвестта!

Прокоба ли тежи

над тебе, Майко,

за пречистване ли молиш Ти

в духовен резонанс да бъдем с Тебе, Майко,

или да кажем заедно Амин.

Зайди, зайди ясно слънце

зайди помрачи се...

както светиш, тъй изгаряш

ничком да се молим, да сме по- добри...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Друмева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лидия, благодаря много за подкрепата! Всички сме деца на Майката- Природа и достатъчно ли ценим творенията ѝ? Може да е утопия, но все си мисля, че можем ние, хората да се променим към Човечност и съпричастие..Благодаря ти за Новогодишния подарък, който ми направи с посещението си на моя страничка! Трогна ме истински! Нека предстоящите дни от тази година бъдат по- спокойни и с радост да очакваме всеки следващ миг от тях! Благодаря ти с прегръдка, Лидия!
  • Поздравления за вълнуващо изразената позиция!
  • Благодаря много, Сенилга! Бог с Вами!
  • Такое прекрасное место - ущелье Кресна и столько горя...
    Это очень сложно сопереживать беде, создавая созвучие гармонии, но в этом и есть труд души. Я почувствовала Вашу душу, Румяна через эту её работу.
  • Стойчо, Младене, благодаря ви! За мен са чест, коментарите ви! Благодаря!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...