Клада
Зайди, зайди ясно слънце
зайди помрачи се..
С викове и рев до Бога,
с неистови молби, сълзи
за пет минути изгоряха в клада
четиридесет и пет души.
О, Господи, Аллах и Вси Светии
посрещнахте ли ги сега,
дойдоха те със бели кърпи
със бял пишкир са във ръка.
Със огъня в мъртвешка схватка,
във Кресненското дефиле
изгоряха като факли
и ни будят съвестта!
Прокоба ли тежи
над тебе, Майко,
за пречистване ли молиш Ти
в духовен резонанс да бъдем с Тебе, Майко,
или да кажем заедно Амин.
Зайди, зайди ясно слънце
зайди помрачи се...
както светиш, тъй изгаряш
ничком да се молим, да сме по- добри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Друмева Всички права запазени
