25 ago 2018, 22:04

Кладата 

  Poesía
263 0 1
КЛАДАТА
Изгорях на кладата.
Отрони се камък колкото юмрук.
Всички изахкаха:
„Боже, тя имала камък
вместо сърце! Ей го тук.“
Но закъснял пламък
го докосна и той се разпукна.
Пак ахнаха всички:
„От вътре е бял.
Какво ли е това?
Бог ли го е създал, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??