Кладата
КЛАДАТА
Изгорях на кладата.
Отрони се камък колкото юмрук.
Всички изахкаха:
„Боже, тя имала камък
вместо сърце! Ей го тук.“
Но закъснял пламък
го докосна и той се разпукна.
Пак ахнаха всички:
„От вътре е бял.
Какво ли е това?
Бог ли го е създал,
или е от звезда?“
Старец един приближи:
„Грешите! Това са сълзи
от живота в сърцето притаени,
превърнати на сол в сърце и вени.“
Тълпата притихна.
Ахкането стихна.
Жена промълви:
„Горката! Какъв е грехът й,
че плакала е много,
а ние я осъдихме строго?“
Такива сме си хората -
от „Осанна“ до „Разпни го“
само един Юда говорел,
но човека разделил
на Божествен и Предател...
25 08 2015
© Надежда Борисова All rights reserved.
