14 may 2018, 19:55

Кладенчари

  Poesía » Otra
661 7 15

В недрата земни

лопатите ридаят

земя се свлича 

шепнат гласове

а горе, в къс небе

слънчеви лъчи играят

дъхът на пролетта

копачите зове.

А те след всеки удар

слизат по надолу

и търсят царството

на живата вода

потта се стича

очите огън пари

но виждат в дълбините

Оазис със мечтаната река.

Глината в ръцете

като восък лепне

нейде под краката

блясък на вода

сякаш в дълбините

тайнствен глас им шепне

"Изворът е близо,

посегни с ръка".

 

Май, 2018г

Френклиман, Гавраил

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Слязох там долу, за да търся себе си. Благодаря ви за подкрепата приятели!

Comentarios

Comentarios

  • Вълнуващо преживяване! Почувствах...
  • Никога не ми е минавало през ум, че подобна тема може да звучи толкова красиво и образно! Радвам ти се, Гавраиле, че от нещо, на пръв поглед съвсем обикновено, си успял да сътвориш красив стих! Поздрав и от мен!
  • Дочка,сигурно за това живата вода е толкова търсена и толкова ненамирана.
    Пепи,действително да видиш първата шепа вода която се появява незнайно откъде под краката на копачите е незабравима гледка.
  • Толкова е образно, че сякаш бях там. Виждала съм като дете копаене на кладенец на село и неописуемата радост, когато избие вода, но разбира се, тук има и символика...Поздравления, Гавраил!
  • Таня,къде е границата между възможното и невъзможното.Едва ли ще знаем но винаги ще я търсим.
    Стойчо,винаги съм се прекланял пред тяхната работа.Тя винаги е свързана с трепетта на откривателството.
    Младене,много си прав.Постигането на целта е смъртта на очакването.
    Владо,както винаги със силни думи ме насърчаваш.Благодаря ти!
    Ангел,поздрав и на теб приятелю.
    Силвия,царството на Хадес винаги предизвиква невероятни усещания.
    Светла ,след като се завърнах горе е удоволствие да приемеш поздравления от приятели.
    Катя,струваше си да се спусна долу,при тях.
    Иржи,исках и двете неща да събера в едно.И като че ли се получи.А за слизането,слизах.
    Елица,много си точна в преценката.Търсенето е външната изява на мисленето.А като че ли хомосапиенс е създаден за тази мисия.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...