Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
308 8117
14.05.2018 г., 19:55 ч.

Кладенчари 

  Поезия » Друга
412 7 16

В недрата земни

лопатите ридаят

земя се свлича 

шепнат гласове

а горе, в къс небе

слънчеви лъчи играят

дъхът на пролетта

копачите зове.

А те след всеки удар

слизат по надолу

и търсят царството

на живата вода

потта се стича

очите огън пари

но виждат в дълбините

Оазис със мечтаната река.

Глината в ръцете

като восък лепне

нейде под краката

блясък на вода

сякаш в дълбините

тайнствен глас им шепне

"Изворът е близо,

посегни с ръка".

 

Май, 2018г

Френклиман, Гавраил

 

 

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Слязох там долу, за да търся себе си. Благодаря ви за подкрепата приятели!

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вълнуващо преживяване! Почувствах...
  • Никога не ми е минавало през ум, че подобна тема може да звучи толкова красиво и образно! Радвам ти се, Гавраиле, че от нещо, на пръв поглед съвсем обикновено, си успял да сътвориш красив стих! Поздрав и от мен!
  • Дочка,сигурно за това живата вода е толкова търсена и толкова ненамирана.
    Пепи,действително да видиш първата шепа вода която се появява незнайно откъде под краката на копачите е незабравима гледка.
  • Толкова е образно, че сякаш бях там. Виждала съм като дете копаене на кладенец на село и неописуемата радост, когато избие вода, но разбира се, тук има и символика...Поздравления, Гавраил!
  • Таня,къде е границата между възможното и невъзможното.Едва ли ще знаем но винаги ще я търсим.
    Стойчо,винаги съм се прекланял пред тяхната работа.Тя винаги е свързана с трепетта на откривателството.
    Младене,много си прав.Постигането на целта е смъртта на очакването.
    Владо,както винаги със силни думи ме насърчаваш.Благодаря ти!
    Ангел,поздрав и на теб приятелю.
    Силвия,царството на Хадес винаги предизвиква невероятни усещания.
    Светла ,след като се завърнах горе е удоволствие да приемеш поздравления от приятели.
    Катя,струваше си да се спусна долу,при тях.
    Иржи,исках и двете неща да събера в едно.И като че ли се получи.А за слизането,слизах.
    Елица,много си точна в преценката.Търсенето е външната изява на мисленето.А като че ли хомосапиенс е създаден за тази мисия.
  • Мисля, че тези кладенчари са събирателен образ на вечно търсещия човек.
    И текстът е силно алегоричен.
    Поздравления, Гавраиле!
  • Ама ти наистнина ли се навря там в дупката,Гавраиле?И ...намери ли себе си,като си търсел това?Или има някаква символика,която май само аз съм разбрала 1:1 така-просто описание на тежкия труд на кладенчарите,които не се изкушават нито от слънцето,нито от пролетта,а копаят,за да стигнат до водата,без която животът е немислим!....
  • Поздравления за стиха ти , Гавраил!
  • Поздрави, Гавраил!
  • Харесах и усетих. Поздрави.
  • Поздравления сърдечни Приятелю!
  • Мечта е живата вода. Мечта.
    Мечтател само може да я стигне.
    Откривала се казват със душа,
    която била чиста като извор...

    Харесах и аз. Поздравления!
  • Много ми хареса, Приятелю! Силни аплодисменти!
  • Интересен замисъл. Копачите търсят живата вода под земята, докато тя може би извира от някоя висока и мистична планина, скрита за очите като Шамбала. Но нали някой беше казал: "Целта е нищо, търсенето е всичко!"

    Поздравление за оригиналното виждане, Гавраил!
  • Това е труден,но мистичен занаят...
    Сила и творчески път към "душата на Природата"-Водата!
    Поздравления за творбата,Гавраил!
  • Копнежите на Душата нямат край.
    Онова чувство - да откриваш, да опознаваш.
    Да се откриваш в творенията на Твореца.
    И да не се откриваш. Гибелно или прераждащо.
Предложения
: ??:??