14.05.2018 г., 19:55

Кладенчари

659 7 15

В недрата земни

лопатите ридаят

земя се свлича 

шепнат гласове

а горе, в къс небе

слънчеви лъчи играят

дъхът на пролетта

копачите зове.

А те след всеки удар

слизат по надолу

и търсят царството

на живата вода

потта се стича

очите огън пари

но виждат в дълбините

Оазис със мечтаната река.

Глината в ръцете

като восък лепне

нейде под краката

блясък на вода

сякаш в дълбините

тайнствен глас им шепне

"Изворът е близо,

посегни с ръка".

 

Май, 2018г

Френклиман, Гавраил

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Слязох там долу, за да търся себе си. Благодаря ви за подкрепата приятели!

Коментари

Коментари

  • Вълнуващо преживяване! Почувствах...
  • Никога не ми е минавало през ум, че подобна тема може да звучи толкова красиво и образно! Радвам ти се, Гавраиле, че от нещо, на пръв поглед съвсем обикновено, си успял да сътвориш красив стих! Поздрав и от мен!
  • Дочка,сигурно за това живата вода е толкова търсена и толкова ненамирана.
    Пепи,действително да видиш първата шепа вода която се появява незнайно откъде под краката на копачите е незабравима гледка.
  • Толкова е образно, че сякаш бях там. Виждала съм като дете копаене на кладенец на село и неописуемата радост, когато избие вода, но разбира се, тук има и символика...Поздравления, Гавраил!
  • Таня,къде е границата между възможното и невъзможното.Едва ли ще знаем но винаги ще я търсим.
    Стойчо,винаги съм се прекланял пред тяхната работа.Тя винаги е свързана с трепетта на откривателството.
    Младене,много си прав.Постигането на целта е смъртта на очакването.
    Владо,както винаги със силни думи ме насърчаваш.Благодаря ти!
    Ангел,поздрав и на теб приятелю.
    Силвия,царството на Хадес винаги предизвиква невероятни усещания.
    Светла ,след като се завърнах горе е удоволствие да приемеш поздравления от приятели.
    Катя,струваше си да се спусна долу,при тях.
    Иржи,исках и двете неща да събера в едно.И като че ли се получи.А за слизането,слизах.
    Елица,много си точна в преценката.Търсенето е външната изява на мисленето.А като че ли хомосапиенс е създаден за тази мисия.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...