Кладенци

24 jul 2009, 10:27

Poesía

481 0 1

КЛАДЕНЦИ

Черпих вода от кладенец на дните.

На колко хора жажда утолих?

Пресъхна! Невинен още ме корите.

Останах сам със живота тих.

Които пиха, камъни хвърлиха в тях,

а другите със злоба ги солиха.

Нищо, че хляб и вода по равно делях.

Те и омраза вплетоха във стиха.

Пусти са моите кладенци - бежанци.

Свърши водата за нас и за тях.

Под бащиното небе сме пришълци.

С разпиляна душа, защо ли живях?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Жулли (Юлия Димитрова)

2009-07-24T11:48:46+03:00

Защо ли, Мимо?! Навярно, за да градиш с камъните, които са хвърлили, тези които са пили от твоите кладенци!...