Кладенци
621
0
1
КЛАДЕНЦИ
Черпих вода от кладенец на дните.
На колко хора жажда утолих?
Пресъхна! Невинен още ме корите.
Останах сам със живота тих.
Които пиха, камъни хвърлиха в тях,
а другите със злоба ги солиха.
Нищо, че хляб и вода по равно делях.
Те и омраза вплетоха във стиха.
Пусти са моите кладенци - бежанци.
Свърши водата за нас и за тях.
Под бащиното небе сме пришълци.
С разпиляна душа, защо ли живях?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
