Кладенци

Poetry

623 0 1

КЛАДЕНЦИ

Черпих вода от кладенец на дните.

На колко хора жажда утолих?

Пресъхна! Невинен още ме корите.

Останах сам със живота тих.

Които пиха, камъни хвърлиха в тях,

а другите със злоба ги солиха.

Нищо, че хляб и вода по равно делях.

Те и омраза вплетоха във стиха.

Пусти са моите кладенци - бежанци.

Свърши водата за нас и за тях.

Под бащиното небе сме пришълци.

С разпиляна душа, защо ли живях?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Жулли (Юлия Димитрова)

Защо ли, Мимо?! Навярно, за да градиш с камъните, които са хвърлили, тези които са пили от твоите кладенци!...

2009-07-24T11:48:46+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0