Кладенци

Poetry

620 0 1

КЛАДЕНЦИ

Черпих вода от кладенец на дните.

На колко хора жажда утолих?

Пресъхна! Невинен още ме корите.

Останах сам със живота тих.

Които пиха, камъни хвърлиха в тях,

а другите със злоба ги солиха.

Нищо, че хляб и вода по равно делях.

Те и омраза вплетоха във стиха.

Пусти са моите кладенци - бежанци.

Свърши водата за нас и за тях.

Под бащиното небе сме пришълци.

С разпиляна душа, защо ли живях?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Жулли (Юлия Димитрова)

Защо ли, Мимо?! Навярно, за да градиш с камъните, които са хвърлили, тези които са пили от твоите кладенци!...

2009-07-24T11:48:46+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0