Кладенци

24 июл. 2009 г., 10:27

Поэзия

482 0 1

КЛАДЕНЦИ

Черпих вода от кладенец на дните.

На колко хора жажда утолих?

Пресъхна! Невинен още ме корите.

Останах сам със живота тих.

Които пиха, камъни хвърлиха в тях,

а другите със злоба ги солиха.

Нищо, че хляб и вода по равно делях.

Те и омраза вплетоха във стиха.

Пусти са моите кладенци - бежанци.

Свърши водата за нас и за тях.

Под бащиното небе сме пришълци.

С разпиляна душа, защо ли живях?