Кладенец
Почуках! Ти отдавна си излязъл.
Оставил си отключена вратата.
Маршутът на мечтите си белязъл,
с които ще превземаш самотата!
След теб ще тръгна невъоръжена,
не липсват скрити козове в тестето!
На шансове добри си в обкръжение!
Защо самò тогава е сърцето?
Не се отказвам – някъде в безкрая…
И вдън земя да искаш да се скриеш.
Аз кладенец до теб ще изкопая –
от любовта ми, жива, да отпиеш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Вълова Todos los derechos reservados
