Кладенец
Почуках! Ти отдавна си излязъл.
Оставил си отключена вратата.
Маршутът на мечтите си белязъл,
с които ще превземаш самотата!
След теб ще тръгна невъоръжена,
не липсват скрити козове в тестето!
На шансове добри си в обкръжение!
Защо самò тогава е сърцето?
Не се отказвам – някъде в безкрая…
И вдън земя да искаш да се скриеш.
Аз кладенец до теб ще изкопая –
от любовта ми, жива, да отпиеш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Вълова Все права защищены
