28 jun 2015, 16:20

Клетка 

  Poesía » De amor
423 0 5

 

Отворихме кръга на вечността си,
от спомени и бъдеще орисан.
И минало се падна любовта
да изиграе. Минало безсмислено.

А бъдното свободно ще представяме -
чрез ролите на някаква разумност,
облякла се в свидливата абстрактност
на твоето и моето безлуние.

Защото се оказахме тъй празни...
Изглежда вековете са заровили
и красотата, точно като раните.
Изпили сме си чашите с отрова.

Поне за теб съм сигурна  - до дъно!
Сърцето е изтръгнала от корен.
А онова ключе-любов, безсмъртното,
ненужно е, щом клетката отворихме.

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички коментирали и оценили.
  • Аплодисменти, Нели!
  • Интересно е виждането ти!
  • Както винаги поднасяш неповторима поезия, Из! Изненадващ и разбиващ финал на фона на крайно нестандартна изразност. Това е моята визия за характеристиката на стила ти.

    Поздравление и хубава неделя!
  • Браво!
Propuestas
: ??:??