Отворихме кръга на вечността си,
от спомени и бъдеще орисан.
И минало се падна любовта
да изиграе. Минало безсмислено.
А бъдното свободно ще представяме -
чрез ролите на някаква разумност,
облякла се в свидливата абстрактност
на твоето и моето безлуние.
Защото се оказахме тъй празни...
Изглежда вековете са заровили
и красотата, точно като раните.
Изпили сме си чашите с отрова. ...