Клетка
Отворихме кръга на вечността си,
от спомени и бъдеще орисан.
И минало се падна любовта
да изиграе. Минало безсмислено.
А бъдното свободно ще представяме -
чрез ролите на някаква разумност,
облякла се в свидливата абстрактност
на твоето и моето безлуние.
Защото се оказахме тъй празни...
Изглежда вековете са заровили
и красотата, точно като раните.
Изпили сме си чашите с отрова.
Поне за теб съм сигурна - до дъно!
Сърцето е изтръгнала от корен.
А онова ключе-любов, безсмъртното,
ненужно е, щом клетката отворихме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Дерали Всички права запазени
