Да бе море - във тебе бих се давил.
Да бе земя - пребродил бих те сам.
Да бе звезда - ракета бих направил.
Да беше птица - с вятър бих те галил.
Да беше стих - аз щях да те създам.
Да беше песен - щях да те изпея.
Да бе светулка-щях да съм нощта.
Да беше жар - във тебе щях да тлея.
Да бе пътека - скитал бих по нея.
Да бе молитва - щях да те шептя.
Да беше звън - аз щях да съм камбана.
Да бе поток - аз щях да съм брега.
От хиляди, пак ти ще си призвана
да бъдеш моя същност и съдба!
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados