Клетвено
Дори години много да изминат,
ще помня, рожбо, твоето лице,
с усмивката в очите ти щастливи
и пламъчето, що във тях расте.
Ще чувам и смехът ти като вятър,
по детски закачлив, с една дъга
обгърнала душата в обич свята,
палитрено рисуваща света.
Прегръдките и думите ще пазя,
в специално кътче – храм със бял олтар,
където херувими в хор привнасят
свещиците, запалени във дар.
Така ще е! Аз клетвено се вричам,
да нося спомените до смъртта,
а после, с любовта си ще обкича
тунелът... мост към твоята душа.
21.04.2017
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
