21.04.2017 г., 19:18 ч.

Клетвено 

  Поезия » Друга
577 3 5

 

Дори години много да изминат,
ще помня, рожбо, твоето лице,
с усмивката в очите ти щастливи
и пламъчето, що във тях расте.

Ще чувам и смехът ти като вятър,
по детски закачлив, с една дъга
обгърнала душата в обич свята,
палитрено рисуваща света.

Прегръдките и думите ще пазя,
в специално кътче – храм със бял олтар,
където херувими в хор привнасят
свещиците, запалени във дар.

Така ще е!  Аз клетвено се вричам,
да нося спомените до смъртта,
а после, с любовта си ще обкича
тунелът... мост към твоята душа.

 

21.04.2017

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??