Клисав хляб
МливОто ни остана недомляно.
Искри свистящи дните ни населиха
с опарени от тях, болящи рани.
Но времето с пилата си устойчива
заобли бавно острите ни камъни.
Започнахме да мелим по-настойчиво
зърно житейско, за да ни нахрани.
То, май ,че закъсняхме.Там, в хамбарите
мухлясаха зърната на копнежите.
Днес, уморени, сдъвкани и стари,
ще можем ли да бъдем пак по прежному?
Изкапаха ни зъбите от стискане,
от гризане на вкаменени истини.
Водата на мечтите е разплискана.
Солта изтече някога в сълзИте ни.
Маята на красивите ни мисли,
изсъхна, потъмня и се спаружи.
Да месим. Зная, хлябът ще е клисав,
но трябва да го дъвчем с теб, съпруже.
© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ако можех да завиждам, щях да ти завидя за перото, Вале, затова само ти се радвам и възхищавам!!!!!!!!! Празник е поезията ти за мен!!!
-
"Но времето с пилата си устойчива
заобли бавно острите ни камъни."
Така се ошлайфат хората
Браво! -
Много, много добро ...харесва ми как си играеш с думите. Поздравления !
-
" Изкапаха ни зъбите от стискане,
от гризане на вкаменени истини."
Аплодисменти Валя!!!
-
невероятна си!
-
Колко истинно само... Браво! Обичам да те чета!
-
Ммм, колко само ми липсваше!
Защо не публикуваш по-често?Моля те!
Това стихотворение е много истинско, аз също напоследък имам наблюдения и съм се замислила по тази тема...Кога ли остарява любовта?Кога ежедневието надделява над страстта и т.н.И какво кара хората да остават заедно, ако вече не изпитват така силни чувства-деца, умора...?Винаги е различно може би...Както и да е.Стихът е много истински и много ми харесва, миличка!Поздрави и прегръдка! -
ЙЕС!!!!
Очарована съм!!! -
БРАВООООО
-
Много добро!
-
Аплдисменти!!!
-
Каква прекрасна метафора е твоят стих!
Оригинално и интересно написано!Замисли ме...
с много обич, мила Валенце. Все пак хляб е това... -
Мъдро, силно, истинско и докосващо душата, както впрочем всичко сътворено от талантливото ти перо, до което съм се имала щастието да се докосна! Поздрави, Вале!!!
-
Ееее, страхотен стих!
Житейската истина!
Поздравления, Валя! -
Отлична идея и изпълнение! Поздрави!
-
Вале , радвам се че се появи отново ( имах работа и не съм отваряла сайта,започвам да чета отпред назад).Хляба ще го ядем и клисав,но в живота нищо не се знае,а стихът е много истински и силен.
-
Всеки твой стих е неподправена истина!
Харесвам искреността и силата, с която пишеш, Валя!
Благодаря ти, че ни разрешаваш да се докоснем до творчеството ти!
Прегръщам те! -
Прелестен стих!замисли ме,повлия ми!Поздрав!
-
" То, май ,че закъсняхме.Там, в хамбарите
мухлясаха зърната на копнежите.
Днес, уморени, сдъвкани и стари,
ще можем ли да бъдем пак по прежному?"
Страхотно!И така образно!И толкова истинско!
-
Остава и той да е на твойто мнение...Харесвам житейската ти мъдрост, Валя!
-
Невероятна си,Валя.Браво,мила,браво!
-
Хареса ми.Има някаква непреглътната болка в думите ти и една примиреност,която ми напомня нещо преживяно,но стихът ти е много хубав и запомнящ се!
-
Ами,Вале,трябва да се мели някак...!
Но то времето си знае работата!
Замисли ме! -
Силна образност!Нека времето изглади човешките взаимоотношения...!
-
много ми хареса!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Друже, жИвот ие сурАв и кУрав, ама требе да се джвака!
Страхотен стих. Направо съм възхитен. ПОКЛОН!!!!