Два остри камъка брашно не мелят.
МливОто ни остана недомляно.
Искри свистящи дните ни населиха
с опарени от тях, болящи рани.
Но времето с пилата си устойчива
заобли бавно острите ни камъни.
Започнахме да мелим по-настойчиво
зърно житейско, за да ни нахрани.
То, май ,че закъсняхме.Там, в хамбарите
мухлясаха зърната на копнежите.
Днес, уморени, сдъвкани и стари,
ще можем ли да бъдем пак по прежному? ...