Клисав хляб
МливОто ни остана недомляно.
Искри свистящи дните ни населиха
с опарени от тях, болящи рани.
Но времето с пилата си устойчива
заобли бавно острите ни камъни.
Започнахме да мелим по-настойчиво
зърно житейско, за да ни нахрани.
То, май ,че закъсняхме.Там, в хамбарите
мухлясаха зърната на копнежите.
Днес, уморени, сдъвкани и стари,
ще можем ли да бъдем пак по прежному?
Изкапаха ни зъбите от стискане,
от гризане на вкаменени истини.
Водата на мечтите е разплискана.
Солта изтече някога в сълзИте ни.
Маята на красивите ни мисли,
изсъхна, потъмня и се спаружи.
Да месим. Зная, хлябът ще е клисав,
но трябва да го дъвчем с теб, съпруже.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
