4 мар. 2008 г., 10:48

Клисав хляб 

  Поэзия » Любовная
979 0 26
                                   Два остри камъка брашно не мелят.

                                   МливОто ни остана недомляно.

                                   Искри свистящи дните ни населиха

                                   с опарени от тях, болящи рани.

                                   Но времето с пилата си устойчива

                                   заобли бавно острите ни камъни.

                                   Започнахме да мелим по-настойчиво

                                   зърно житейско, за да ни нахрани.

                                   То, май ,че закъсняхме.Там, в хамбарите

                                   мухлясаха зърната на копнежите.

                                   Днес, уморени, сдъвкани и стари,

                                   ще можем ли да бъдем пак по прежному?

                                   Изкапаха ни зъбите от стискане,

                                   от гризане на вкаменени истини.

                                   Водата на мечтите е разплискана.

                                   Солта изтече някога в сълзИте ни.

                                   Маята на красивите ни мисли,

                                   изсъхна, потъмня и се спаружи.

                                   Да месим. Зная, хлябът ще е клисав,

                                   но трябва да го дъвчем с теб, съпруже.

                                  

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Имах един приятел сърбин дето казваше така :
    Друже, жИвот ие сурАв и кУрав, ама требе да се джвака!

    Страхотен стих. Направо съм възхитен. ПОКЛОН!!!!
  • Ако можех да завиждам, щях да ти завидя за перото, Вале, затова само ти се радвам и възхищавам!!!!!!!!! Празник е поезията ти за мен!!!
  • "Но времето с пилата си устойчива
    заобли бавно острите ни камъни."
    Така се ошлайфат хората
    Браво!
  • Много, много добро ...харесва ми как си играеш с думите. Поздравления !
  • " Изкапаха ни зъбите от стискане,

    от гризане на вкаменени истини."
    Аплодисменти Валя!!!

  • невероятна си!
  • Колко истинно само... Браво! Обичам да те чета!
  • Ммм, колко само ми липсваше!
    Защо не публикуваш по-често?Моля те!
    Това стихотворение е много истинско, аз също напоследък имам наблюдения и съм се замислила по тази тема...Кога ли остарява любовта?Кога ежедневието надделява над страстта и т.н.И какво кара хората да остават заедно, ако вече не изпитват така силни чувства-деца, умора...?Винаги е различно може би...Както и да е.Стихът е много истински и много ми харесва, миличка!Поздрави и прегръдка!
  • ЙЕС!!!!
    Очарована съм!!!
  • БРАВООООО
  • Много добро!
  • Аплдисменти!!!
  • Каква прекрасна метафора е твоят стих!
    Оригинално и интересно написано!Замисли ме...
    с много обич, мила Валенце. Все пак хляб е това...
  • Мъдро, силно, истинско и докосващо душата, както впрочем всичко сътворено от талантливото ти перо, до което съм се имала щастието да се докосна! Поздрави, Вале!!!
  • Ееее, страхотен стих!
    Житейската истина!
    Поздравления, Валя!
  • Отлична идея и изпълнение! Поздрави!
  • Вале , радвам се че се появи отново ( имах работа и не съм отваряла сайта,започвам да чета отпред назад).Хляба ще го ядем и клисав,но в живота нищо не се знае,а стихът е много истински и силен.
  • Всеки твой стих е неподправена истина!
    Харесвам искреността и силата, с която пишеш, Валя!
    Благодаря ти, че ни разрешаваш да се докоснем до творчеството ти!
    Прегръщам те!
  • Прелестен стих!замисли ме,повлия ми!Поздрав!
  • " То, май ,че закъсняхме.Там, в хамбарите

    мухлясаха зърната на копнежите.

    Днес, уморени, сдъвкани и стари,

    ще можем ли да бъдем пак по прежному?"

    Страхотно!И така образно!И толкова истинско!

  • Остава и той да е на твойто мнение...Харесвам житейската ти мъдрост, Валя!
  • Невероятна си,Валя.Браво,мила,браво!
  • Хареса ми.Има някаква непреглътната болка в думите ти и една примиреност,която ми напомня нещо преживяно,но стихът ти е много хубав и запомнящ се!
  • Ами,Вале,трябва да се мели някак...!
    Но то времето си знае работата!
    Замисли ме!
  • Силна образност!Нека времето изглади човешките взаимоотношения...!
  • много ми хареса!
Предложения
: ??:??