Светлан Светлан
37
21 sept 2007, 20:37

Клошар

  Poesía
1.1K 0 13
 

Kлошар





Стоиш до стъклото на счупен прозорец,


във тъмния вход на панелен копторец.




Дъждът все така безразлично вали,


поглеждаш нощта с уморени очи.




Държиш в ръцете си хлебец - измолен,


не е плесенясал - почти си доволен.




И днес ще изкараш, ала къде


за сън неспокоен ще свиеш нозе?




Добре, че поне си имаш приятел -


страхлив, но пък верен другар - не ласкател.




Помилваш го - клетото улично псе,


намери го малко, въшливо кутре.




Самотен си ти и си стар, и бездомник,


а беше усмихнат и млад, и любовник!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0