Sep 21, 2007, 8:37 PM

Клошар 

  Poetry
688 0 13
 

Kлошар





Стоиш до стъклото на счупен прозорец,


във тъмния вход на панелен копторец.




Дъждът все така безразлично вали,


поглеждаш нощта с уморени очи.




Държиш в ръцете си хлебец - измолен,


не е плесенясал - почти си доволен.




И днес ще изкараш, ала къде


за сън неспокоен ще свиеш нозе?




Добре, че поне си имаш приятел -


страхлив, но пък верен другар - не ласкател.




Помилваш го - клетото улично псе,


намери го малко, въшливо кутре.




Самотен си ти и си стар, и бездомник,


а беше усмихнат и млад, и любовник!

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??