21 сент. 2007 г., 20:37

Клошар 

  Поэзия
795 0 13
 

Kлошар





Стоиш до стъклото на счупен прозорец,


във тъмния вход на панелен копторец.




Дъждът все така безразлично вали,


поглеждаш нощта с уморени очи.




Държиш в ръцете си хлебец - измолен,


не е плесенясал - почти си доволен.




И днес ще изкараш, ала къде


за сън неспокоен ще свиеш нозе?




Добре, че поне си имаш приятел -


страхлив, но пък верен другар - не ласкател.




Помилваш го - клетото улично псе,


намери го малко, въшливо кутре.




Самотен си ти и си стар, и бездомник,


а беше усмихнат и млад, и любовник!

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??