6 ene 2017, 8:28

Клошарка 

  Poesía » Civil
265 1 5

КЛОШАРКА

 

Тя вече е старица бедна

и често рови в кофите за смет.

Не един с погнуса я погледне,

и благославя своя си късмет,

 

че има покрив и храна, постеля;

че само радост във живота е видял,

и пали тайно свещи във неделя,

за дето още е на тоя читав хал.

 

А тя си има своя територия,

количка за изхвърлени мечти,

нагласа със живота да се бори

след хиляди затворени врати.

 

И колкото на нас да ни е странно,

достойнството е нейният живец.

„Клошар да бъдеш, може би е срамно,

но по-добре, отколкото крадец!“

 

05. 01. 2017 г.

Русе

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??