6 ene 2017, 8:28

Клошарка

  Poesía » Civil
536 1 5

КЛОШАРКА

 

Тя вече е старица бедна

и често рови в кофите за смет.

Не един с погнуса я погледне,

и благославя своя си късмет,

 

че има покрив и храна, постеля;

че само радост във живота е видял,

и пали тайно свещи във неделя,

за дето още е на тоя читав хал.

 

А тя си има своя територия,

количка за изхвърлени мечти,

нагласа със живота да се бори

след хиляди затворени врати.

 

И колкото на нас да ни е странно,

достойнството е нейният живец.

„Клошар да бъдеш, може би е срамно,

но по-добре, отколкото крадец!“

 

05. 01. 2017 г.

Русе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...