Клошарка
КЛОШАРКА
Тя вече е старица бедна
и често рови в кофите за смет.
Не един с погнуса я погледне,
и благославя своя си късмет,
че има покрив и храна, постеля;
че само радост във живота е видял,
и пали тайно свещи във неделя,
за дето още е на тоя читав хал.
А тя си има своя територия,
количка за изхвърлени мечти,
нагласа със живота да се бори
след хиляди затворени врати.
И колкото на нас да ни е странно,
достойнството е нейният живец.
„Клошар да бъдеш, може би е срамно,
но по-добре, отколкото крадец!“
05. 01. 2017 г.
Русе
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
