18 nov 2015, 23:16  

Клоунът Христос

  Poesía » Otra
564 0 3

 

 

 

 

Защо, когато каза „Ecce homo“ дойдоха,
само дванайсет орисници?
Гощавката беше приказна,
и доволни тръгнаха си принцовете.

От портата на лъвовете тръгнахме.
Тогава бях силен, ти още спяща.
Гърбът ми не те чувстваше,
по пътя „Виа Долороса“.

 

Цъфтеше и се разлистваше красива,
аз бях клоун по пътя си сам.
Тежиш ми вече. Да ти призная,
отдавна трябваше Бог да съм.

Или поне мъртъв,

не и Ахасфер.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ти за подкрепата Николов. Благодаря и на всички гласували.
    Приятен край на седмицата Ви желая. Благодаря и на нехаресалите, за труда че ме прочетоха.
  • стихотворението е страхотно

    показва че човекът, който го е написал е ерудиран и широко скроен и в никакъв случай посредствен

    не сме ли клоуни и самите ние, когато издигаме идоли от дърво и ги сравняваме с Христос
  • Благодаря, че прочетохте. Аз съм вярващ и върл ортодокс. Просто съм по- широко скроен. Извинявам Ви се за написаното, но съжалявам, че не сте като мен. Осмивах себе си...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...