Защо, когато каза „Ecce homo“ дойдоха,
само дванайсет орисници?
Гощавката беше приказна,
и доволни тръгнаха си принцовете.
От портата на лъвовете тръгнахме.
Тогава бях силен, ти още спяща.
Гърбът ми не те чувстваше,
по пътя „Виа Долороса“.
Цъфтеше и се разлистваше красива,
аз бях клоун по пътя си сам.
Тежиш ми вече. Да ти призная,
отдавна трябваше Бог да съм.
Или поне мъртъв,
не и Ахасфер.
© Станислав Русев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
