18 нояб. 2015 г., 23:16  

Клоунът Христос

563 0 3

 

 

 

 

Защо, когато каза „Ecce homo“ дойдоха,
само дванайсет орисници?
Гощавката беше приказна,
и доволни тръгнаха си принцовете.

От портата на лъвовете тръгнахме.
Тогава бях силен, ти още спяща.
Гърбът ми не те чувстваше,
по пътя „Виа Долороса“.

 

Цъфтеше и се разлистваше красива,
аз бях клоун по пътя си сам.
Тежиш ми вече. Да ти призная,
отдавна трябваше Бог да съм.

Или поне мъртъв,

не и Ахасфер.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ти за подкрепата Николов. Благодаря и на всички гласували.
    Приятен край на седмицата Ви желая. Благодаря и на нехаресалите, за труда че ме прочетоха.
  • стихотворението е страхотно

    показва че човекът, който го е написал е ерудиран и широко скроен и в никакъв случай посредствен

    не сме ли клоуни и самите ние, когато издигаме идоли от дърво и ги сравняваме с Христос
  • Благодаря, че прочетохте. Аз съм вярващ и върл ортодокс. Просто съм по- широко скроен. Извинявам Ви се за написаното, но съжалявам, че не сте като мен. Осмивах себе си...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...