27 jun 2009, 14:57

Клуб

  Poesía
517 0 2

КЛУБ

 

От страх душите ни са сгушени.

След стрес отвън се търсим тука.

Намираме се целите опушени -

открили в стиховете си сполука.

 

Словата крачат в крак с рими,

обсебени от словесна магия.

Играят с нас. Не ги търпиме.

Удавяме ги във менте ракия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стреса се пренася и в стиховете, поне при мен е така...
    Относно ракията - ментето може да ни изхвърли трайно "зад борда", затова трябва да си отваряме добре очите, като консумираме...-
    Усмихна ме пред монитора затова ти давам 6!Поздрави!-
  • Ами избери си терапия като хората.. Или стихове или ракия- менте!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...