Jun 27, 2009, 2:57 PM

Клуб

  Poetry
513 0 2

КЛУБ

 

От страх душите ни са сгушени.

След стрес отвън се търсим тука.

Намираме се целите опушени -

открили в стиховете си сполука.

 

Словата крачат в крак с рими,

обсебени от словесна магия.

Играят с нас. Не ги търпиме.

Удавяме ги във менте ракия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стреса се пренася и в стиховете, поне при мен е така...
    Относно ракията - ментето може да ни изхвърли трайно "зад борда", затова трябва да си отваряме добре очите, като консумираме...-
    Усмихна ме пред монитора затова ти давам 6!Поздрави!-
  • Ами избери си терапия като хората.. Или стихове или ракия- менте!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...