Ключ

                                               Бавно лятото отива си с песента на птиците!

                                               Реката уморена, тихо, укроти се!

                                               Любовта, дано и тя не си отива! Вечната!

                                               Бавно идва зимата!

                                                Студено!

                                                 Душата ми: - стар, ръждясал катинар!

                                                 Заключен, забравен и прашасал!

                                                 Забравен! Тъжен! В плен на времето!

                                                 На рамото, черен гарван кацнал -  пощи се и грачи! 

                                                 Някой с прашка счупил му крилото!

                                                 Размахва, мъчи се да полети!

                                                 За това са нужни две!

                                                 Тъжен и ръждясал, остарял и прашен!

                                                  Катинарът, гледат погледи зачудени!

                                                  Никой не попита, отминава!

                                                  Изгубил се е ключът!

                                                  А той един е!

                                                  Друг е пътят - ключов!

                                                  Той още си е там!

                                                   Чака!