25 мая 2012 г., 14:02

Ключ

998 0 1

                                               Бавно лятото отива си с песента на птиците!

                                               Реката уморена, тихо, укроти се!

                                               Любовта, дано и тя не си отива! Вечната!

                                               Бавно идва зимата!

                                                Студено!

                                                 Душата ми: - стар, ръждясал катинар!

                                                 Заключен, забравен и прашасал!

                                                 Забравен! Тъжен! В плен на времето!

                                                 На рамото, черен гарван кацнал -  пощи се и грачи! 

                                                 Някой с прашка счупил му крилото!

                                                 Размахва, мъчи се да полети!

                                                 За това са нужни две!

 

 

                                                 Тъжен и ръждясал, остарял и прашен!

                                                  Катинарът, гледат погледи зачудени!

                                                  Никой не попита, отминава!

                                                  Изгубил се е ключът!

                                                  А той един е!

                                                  Друг е пътят - ключов!

                                                  Той още си е там!

                                                   Чака!                                                    

                                                 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДАНИЕЛА РАЙКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Различно но ми хареса отново! Ключът е във всеки от нас, но често го скриваме и когато ни е нужен е в окаяно състояние... Поздрав, Даниела!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...