25.05.2012 г., 14:02

Ключ

995 0 1

                                               Бавно лятото отива си с песента на птиците!

                                               Реката уморена, тихо, укроти се!

                                               Любовта, дано и тя не си отива! Вечната!

                                               Бавно идва зимата!

                                                Студено!

                                                 Душата ми: - стар, ръждясал катинар!

                                                 Заключен, забравен и прашасал!

                                                 Забравен! Тъжен! В плен на времето!

                                                 На рамото, черен гарван кацнал -  пощи се и грачи! 

                                                 Някой с прашка счупил му крилото!

                                                 Размахва, мъчи се да полети!

                                                 За това са нужни две!

 

 

                                                 Тъжен и ръждясал, остарял и прашен!

                                                  Катинарът, гледат погледи зачудени!

                                                  Никой не попита, отминава!

                                                  Изгубил се е ключът!

                                                  А той един е!

                                                  Друг е пътят - ключов!

                                                  Той още си е там!

                                                   Чака!                                                    

                                                 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДАНИЕЛА РАЙКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Различно но ми хареса отново! Ключът е във всеки от нас, но често го скриваме и когато ни е нужен е в окаяно състояние... Поздрав, Даниела!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...