9 nov 2007, 14:11

Ключа от нея няма да ти върна

  Poesía » Otra
1.3K 1 29
Не те обичам. Вече съм сломена.Разбра ли ме? Отдавна преболя.А бях напред изцяло устременакъм щастието трудно в любовта.                 Помниш ли тогаз какво ми каза?Отвънка, там, на пътната врата.Мястото за тебе да не пазя,завинаги напускаш ме сега.                          Оглеждаше ме с поглед безразличен(като стоките от бит пазар).Обичах те, но ти бе ненаситени казваше за мен не ти е жал.                    Останах си сама и неразбрана.Прегърбена, като пречупен житен клас.Ръцете си за тебе бях събраламолитвено, на всеки кръгъл час.                        Така живеех ден след ден. Година...И всяка нощ разказвах ти за менвъв сънища. Но  болката отминавъв бдения в молитвения ден!                             Сега не стой изправен до вратата,ключа от нея няма да ти върна.Изправих се след теб и за отплатаЖивота си свободен ще прегърна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах,Ани,само пример мога да вземам от теб....!! Аплодисменти за непреклонния ти и силен стих!..."Изправих се след теб..."-дано и аз го постигна!!
  • Незнам какво си преживяла.Самата любов го заслужава,но в повечето случаи не и човекът. А ти пишеш както винаги прекрасно.
  • Много те харесвам , мила Ани!
    Позитивна, обичаща, горда!
    Жена и поетеса с достойнство.
    И затова те обичам , много.
  • Изправих се след теб и за отплата
    Живота си свободен ще прегърна!
    * * *
    Страхотно! Женска сила и гордост! Непреклонност!
    Целувки!
  • браво ани...мн добър и силен стих....хубав стил и правилно решение!!!!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...