9 nov 2007, 14:11

Ключа от нея няма да ти върна

  Poesía » Otra
1.3K 1 29
Не те обичам. Вече съм сломена.Разбра ли ме? Отдавна преболя.А бях напред изцяло устременакъм щастието трудно в любовта.                 Помниш ли тогаз какво ми каза?Отвънка, там, на пътната врата.Мястото за тебе да не пазя,завинаги напускаш ме сега.                          Оглеждаше ме с поглед безразличен(като стоките от бит пазар).Обичах те, но ти бе ненаситени казваше за мен не ти е жал.                    Останах си сама и неразбрана.Прегърбена, като пречупен житен клас.Ръцете си за тебе бях събраламолитвено, на всеки кръгъл час.                        Така живеех ден след ден. Година...И всяка нощ разказвах ти за менвъв сънища. Но  болката отминавъв бдения в молитвения ден!                             Сега не стой изправен до вратата,ключа от нея няма да ти върна.Изправих се след теб и за отплатаЖивота си свободен ще прегърна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах,Ани,само пример мога да вземам от теб....!! Аплодисменти за непреклонния ти и силен стих!..."Изправих се след теб..."-дано и аз го постигна!!
  • Незнам какво си преживяла.Самата любов го заслужава,но в повечето случаи не и човекът. А ти пишеш както винаги прекрасно.
  • Много те харесвам , мила Ани!
    Позитивна, обичаща, горда!
    Жена и поетеса с достойнство.
    И затова те обичам , много.
  • Изправих се след теб и за отплата
    Живота си свободен ще прегърна!
    * * *
    Страхотно! Женска сила и гордост! Непреклонност!
    Целувки!
  • браво ани...мн добър и силен стих....хубав стил и правилно решение!!!!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...