9 nov 2007, 14:11

Ключа от нея няма да ти върна

  Poesía » Otra
1.3K 1 29
Не те обичам. Вече съм сломена.Разбра ли ме? Отдавна преболя.А бях напред изцяло устременакъм щастието трудно в любовта.                 Помниш ли тогаз какво ми каза?Отвънка, там, на пътната врата.Мястото за тебе да не пазя,завинаги напускаш ме сега.                          Оглеждаше ме с поглед безразличен(като стоките от бит пазар).Обичах те, но ти бе ненаситени казваше за мен не ти е жал.                    Останах си сама и неразбрана.Прегърбена, като пречупен житен клас.Ръцете си за тебе бях събраламолитвено, на всеки кръгъл час.                        Така живеех ден след ден. Година...И всяка нощ разказвах ти за менвъв сънища. Но  болката отминавъв бдения в молитвения ден!                             Сега не стой изправен до вратата,ключа от нея няма да ти върна.Изправих се след теб и за отплатаЖивота си свободен ще прегърна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах,Ани,само пример мога да вземам от теб....!! Аплодисменти за непреклонния ти и силен стих!..."Изправих се след теб..."-дано и аз го постигна!!
  • Незнам какво си преживяла.Самата любов го заслужава,но в повечето случаи не и човекът. А ти пишеш както винаги прекрасно.
  • Много те харесвам , мила Ани!
    Позитивна, обичаща, горда!
    Жена и поетеса с достойнство.
    И затова те обичам , много.
  • Изправих се след теб и за отплата
    Живота си свободен ще прегърна!
    * * *
    Страхотно! Женска сила и гордост! Непреклонност!
    Целувки!
  • браво ани...мн добър и силен стих....хубав стил и правилно решение!!!!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...