9 nov 2007, 14:11

Ключа от нея няма да ти върна 

  Poesía » Otra
1036 1 29
Не те обичам. Вече съм сломена.
Разбра ли ме? Отдавна преболя.
А бях напред изцяло устремена
към щастието трудно в любовта.
                
Помниш ли тогаз какво ми каза?
Отвънка, там, на пътната врата.
Мястото за тебе да не пазя,
завинаги напускаш ме сега.
                         
Оглеждаше ме с поглед безразличен
(като стоките от бит пазар).
Обичах те, но ти бе ненаситен
и казваше за мен не ти е жал.
                   
Останах си сама и неразбрана.
Прегърбена, като пречупен житен клас.
Ръцете си за тебе бях събрала
молитвено, на всеки кръгъл час.
                       
Така живеех ден след ден. Година...
И всяка нощ разказвах ти за мен
във сънища. Но  болката отмина
във бдения в молитвения ден!
                            
Сега не стой изправен до вратата,
ключа от нея няма да ти върна.
Изправих се след теб и за отплата
Живота си свободен ще прегърна!

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??